Различните мотиви имат различно проявление в учебния процес. Например широките познавателни могат да се открият при решаването на различни задачи, в търсенето на учителя за допълнителна информация; учебно-познавателните – в стремежа към самостоятелен път за справяне с дадена задача, в поставянето на въпроси към учителя за сравняване на различни начини на работа, мотивите за самообразование се откриват в обръщението към учителя по повод рационалните организации на учебен труд. Те се свързват с по-далечни цели и с жизнените перспективи при избор на професия.
Социалните мотиви се проявяват в постъпките, свидетелстващи за разбирането на ученика за дълга, отговорността; тесните социални – в стремежа към контакт с връстниците и тяхната оценка в помощта, оказана на приятелите. Понякога позиционният мотив се проявява в стремеж на ученика да заеме първо място, да бъде най-добрия, тогава говорим за „престижна мотивация”. Мотивите за социално сътрудничество се състоят в това, че ученикът не просто иска да общува и взаимодейства с другите, но се стреми и да осъзнава и анализира това сътрудничество и постоянно да усъвършенства тези форми.
А. К. Маркова формулира извода, че не самото наличие на познавателни и социални мотиви определя същността на личността и нейното развитие, а тяхното качество. Тя предлага подробно описание на характеристиките на тези мотиви.
