Знанието за възможното състояние на мотивационната сфера на ученика помагат както на учителя, така и на педагогическия съветник да намерят най-верният път към ученика, да проведат ефективна, целенасочена работа.
В психологическите изследвания съществуват различни начини на класификация на мотивацията за учене. В настоящата работа са представени два модела „отгоре-надолу” и „отдолу-нагоре”.
Според първия мотивацията за учене може да бъде разделена на пет нива:
Първо ниво – високо ниво на учебна мотивация и учебна активност. Тези деца имат познавателен мотив и стремеж да изпълняват възможно най-добре поставените учебни задачи. Те следват указанията на учителя, добросъвестни са и отговорни и силно преживяват получаването на лоша оценка.
Второ ниво – добра учебна мотивация. Учениците се справят успешно с учебната дейност.
Трето ниво – положително отношение към училище, но тези деца ги привлича в училище извънучебната дейност. Те се чувстват много добре в училище и с удоволствие общуват с приятели и учители. Най-често на тях им харесва да се чувстват като добри ученици: да имат хубава чанта, химикалки, тетрадки. Но познавателните мотиви при тези деца са формирани в много ниска степен и самият учебен процес твърде малко ги привлича.
Четвърто ниво – ниска учебна мотивация. Тези деца посещават училище с нежелание и предпочитат да пропускат занятията. По време на час често се занимават със странични дейности или игри. Изпитват сериозни затруднения в учебната дейност.
Пето ниво – негативно отношение към училище и училищна дезадаптация. Такива деца изпитват сериозни трудности в обучението, не се справят с учебните дейности, имат затруднения както в общуването с връстниците, така и във взаимоотношенията с учителите. Често училището се възприема от тях като враждебна среда, в която пребиваването им е направо непоносимо. В някой случаи те започват да проявяват агресия, да отказват да изпълняват задачи, да не спазват нормите и правилата. Често у такива ученици се открива нервнопсихично отклонение.
Нивото на развитие на учебната мотивация може да бъде проследена и по следната скала:
Първо: Отрицателно отношение към ученето. Преобладават мотивите за избягване на неприятностите и наказанията. Неуспехите се обясняват с външни причини. Неудовлетвореност от себе си и от учителя, неувереност.
Второ: Неутрално отношение към ученето. Неустойчив интерес към външните резултати от ученето. Скука и неувереност.
Трето: Положително, но ситуативно отношение към ученето. Наличие на широк познавателен мотив във вид на интерес към резултатите от ученето и най-вече към оценката от учителя. Неустойчиви мотиви.
Четвърто: Положително отношение към ученето. Познавателни мотиви, интерес към придобиването на знания.
Пето: Активно, творческо отношение към ученето. Мотивите са насочени към самообразование и самостоятелност. Осъзнаване на съотношението мотив – цел.
Шесто: Личностно, отговорно, активно отношение към ученето. Мотиви за усъвършенстване на начините за сътрудничество в учебно-познавателния процес. Устойчива вътрешна позиция. Мотиви за отговорност за резултатите при съвместна дейност.
Описаните нива на мотивация показват направлението на процеса на формиране на мотивите. Достигането на високи нива обаче не задължително се предхожда от всички по-ниски. При определена организация на учебната дейност повечето ученици от самото начало работят на ниво положителна познавателна мотивация, без да са минавали през нивата на отрицателната. Но ако ученикът има отрицателна мотивация, то задачата на педагогическия съветник е да я открие, анализира и да предложи способи за корекция.
