А. К. Маркова определя две групи психологически характеристики (критерии) на учебните мотиви: съдържателни и динамични.
Първата група мотивационни характеристики са свързани със съдържанието на учебната дейност на ученика и се наричат съдържателни. Втората група характеристики, условно наречени динамични, характеризират формата, динамиката на изразяване на тези мотиви.
Съдържателни характеристики на мотивите са:
1. Наличие у ученика на личностен смисъл на ученето (осъзнатост).
2. Степен на разпространение върху учението.
3. Наличие на действеност на мотива т.е. неговото реално влияние върху дейността и поведението на ученика.
4. Доминиране на мотива в общата структура на мотивацията. Всеки мотив може да бъде водещ (доминиращ) или второстепенен (подчинен).
5. Самостоятелност на възникване и проявление на мотива. Той може да възникне като вътрешен в процеса на самостоятелни занимания или като външен – само в ситуация на общуване с възрастен.
6. Ниво на осъзнатост на мотива.
7. Степен на разпространение на мотива върху учебната дейност.
Динамичните характеристики на мотивите са:
1. Устойчивост. В литературата са описани три нива на устойчивост:
а) ситуативен интерес се проявява в емоционално привлекателните ситуации и не оставя следа в структурата на личността;
б) относително устойчив интерес към определен кръг учебни предмети и задачи;
в) добра устойчивост, при която се осъществява учене, независимо от външните условия.
2. Друга особеност на динамичните мотиви е тяхната емоционална обагреност, модалност. Тук се откриват толкова популярните в образователните среди: „положителна” и „отрицателна” мотивация. Под отрицателна мотивация се разбира осъзнаването от ученика на неудобствата и неприятностите, които ще последват, ако той не учи. Положителната мотивация е свързана с изпълнението от ученика на социално значимата отговорност да учи, да достига успехи, да овладява нови знания, да поддържа добри отношения с околните.
3. Другите характеристики на мотивите са сила, бързина на превключване от един мотив на друг, възникване и т.н. Те определят колко дълго може да работи ученика над поставената задача, колко задачи може да изпълни, и др.
Учебните мотиви се различават не само по съдържание, но и по степента на тяхната осъзнатост. Най-адекватно се осъзнават мотивите, свързани с близката перспектива на ученето. В много ситуации учебните мотиви остават замаскирани, т.е. не са външно изявени.
