Могат да бъдат определени следните функции на учебните мотиви:
1. Подбуждаща функция, която характеризира енергията на мотива, с други думи, мотивът предизвиква и обуславя активността на ученика, неговото поведение и дейност.
2. Направляваща функция, която отразява насочеността на енергията на мотива към определен обект, т.е. избор и осъществяване на определена линия на поведение, доколкото личността на ученика винаги се стреми към достижение на конкретни познавателни цели. Направляващата функция е свързана с устойчивостта на мотива.
3. Регулираща функция, същността, на която се състои в това, че мотива предопределя характера на поведението и дейността, от което на свой ред зависи реализацията в поведението и дейността или на тясно личностни (егоистични) или на общественополезни (алтруистични) потребности. Реализацията на тази функция винаги е свързана с йерархията на мотивите. Регулацията се състои в това: какви мотиви се оказват най-значими и следователно в най-голяма степен обуславят поведението на личността.
Наред с изброените, могат да се определят още стимулираща, управляваща, организираща (П. Е. Илин), структурираща (К.О. Тихомиров), смислообразуваща (А. Н. Леонтиев), контролираща (А. В. Запорожец) и защитна (К. Обуховски) функции на мотива.
