Основни принципи на формирането на мотивация за учене.
При формирането на мотивация за учене особено важно е да се вземат пред вид възрастовите особености на дейността и мотивацията. Да се познава реалното ниво на развитие на мотивите (характерно за предишния възрастов период), да бъде определена зоната на близко развитие, както и далечната перспектива за развитие.
Основен източник на формирането на всички видове учебно-познавателна активност на учениците е активизирането на учебната им дейност. Това може да се осъществява в различните форми на учебна работа, с най-разнообразни методи и средства.
В хода на различните видове дейност възникват нови качества на психическото развитие, които определят и новия тип отношение на детето: към изучавания обект; към другия човек; към собствената дейност.
Новият тип отношение към изучавания обект е познавателната активност. Новият тип отношение към другите е социалната активност (активното отношение към взаимодействието, общуването, сътрудничеството). Новият тип отношение към себе си и собствената дейност е умението да осъзнава и преустройва собствената мотивационна сфера, да съподчинява мотиви на няколко вида дейност.
Показатели за наличие на новообразувания в мотивационната сфера е качественото изменение на отделните и страни.
Основни пътища за формиране на мотивация.
Първият път, наречен „отгоре-надолу” се състои в усвояване от ученика на нравствените норми и ценности на обществото. Като се запознава с тях, той съпоставя собственото си поведение с тези еталони и отъждествява мотивите си с тези, които се предполага, че трябва да има обществото. Недостатъка на този път е, че има опасност от декларативно заучаване и формализъм.
Друг път „отдолу-нагоре” се състои във включването на детето в активни дейности, съвместно с възрастните като така придобива практически опит и усвоява нравствено поведение. Тук се създават реално действащи мотиви.
В училище са достатъчно застъпени и двата пътя и това дава възможност да се почерпи най-верния опит и знания.
Един от пътищата за формиране на мотивация, който е ефективен, но не се използва пълноценно в училище е формирането ѝ чрез учебната дейност. Характера на мотивацията може да се определи от типа учене. Смисълът на формирането на мотивация е в това отрицателното и безразлично отношение към ученето да бъде преобразувано в положително – действено, отговорно и осъзнато.
Възпитанието в положителна мотивация подпомага общата атмосфера както в училището, така и в класа, участието на ученика в колективните форми на организация на различните видове дейност, сътрудничеството с учителя и останалите ученици, формирането на адекватна самооценка. От друга страна формирането е предпоставка за занимателно, интересно преподаване на знания, емоционалност на учителя и т.н. Особено значение има закрепянето на умението на ученика да учи, да изпълнява самостоятелно задачите си, да се включва в съвместна учебна дейност, да се самоконтролира.
Формирането на мотивация за учене включва няколко блока – работа с мотивите, целите, емоциите и учебно-познавателната дейност на ученика. Вътре във всеки от тези блокове се провежда работа по актуализация и корекция на вече формирани мотиви, стимулиране на появата на нови мотиви и проявление на нови качества на мотивите.
