От всички възможни диспозиции, най-важно е понятието потребност. Това са всъщност онези нужди на човека или животното в определени условия, които не им достигат за нормално съществуване и развитие. Потребността като състояние на личността винаги е свързана с наличието у човека на чувство за неудовлетвореност, свързано с дефицит на нещо, което му трябва (оттук е и названието потребност).
Количеството и качеството на потребностите, които имат живите същества зависят от нивото на тяхната организираност, от начина на живот, от мястото, което заемат в еволюционната стълбица. Най-разнообразни са потребностите на човека, който освен физически, органични потребности, има още и материални, духовни, социални (специфични потребности, свързани с общуването и взаимодействието между хората един с друг). Хората се различават като личности именно по разнообразието от техните потребности и специфичното им съчетание. Основни характеристики на човешките потребности са: сила, периодичност на възникване и способ за удовлетворение. Допълнителна, но винаги съществена характеристика особено, когато става въпрос за личността е предметното съдържание на потребността, т.е. съвкупността от тези обекти на материалната и духовна култура, с помощта, на които дадена потребност може да бъде удовлетворена.
На второ място след потребностите по мотивационно значение е понятието цел. Това е непосредствено осъзнатия резултат, към който в дадения момент е насочено действието, свързано с дейността, която удовлетворява актуализираната потребност. Ако представим цялата сфера на осъзнаващия човек в сложна мотивационна динамика, неговото поведение ще бъде представено като сцена, на която се разиграва спектакъла на собствения му живот. И ако допуснем, че на тази сцена има едно място, което е най-осветено и то трябва в най-голяма степен да привлече вниманието на зрителя (самия субект), то това е именно целта. Целта е всъщност мотивационно-подбудителното съдържание на съзнанието, което се възприема от човека като непосредствен и близък очакван резултат от неговата дейност.
Целта се явява основен обект на вниманието. Тя заема обема на кратковременната и оперативната памет. С нея са свързани разминаващите се в по-голямата част от времето мисловни процеси и всевъзможни емоционални състояния. За разлика от целите, свързани с кратковременната памет, потребностите, най-вероятно са съхранени в дълговременната.
В разгледаните мотивационни образувания диспозициите се свързват с мотивите, а потребностите и целите са основата на мотивационната сфера на човека.
Освен мотиви, потребности и цели в качеството на подбудители на човешкото поведение се разглеждат също интересите, задачите, желанията и намеренията.
Интересът представлява особено мотивационно състояние с познавателен характер, което като правило не е пряко свързано с актуалната за дадения момент потребност. Интересът може да бъде привлечен на практика от всяко неочаквано жизнено събитие. Всеки нов предмет, който се появява в полезрението, всеки слухов или друг дразнител могат да предизвикат интерес.
На интересите съответства особен вид дейност, която се нарича ориентировъчно-изследователска. Колкото по-високо на еволюционната стълба стои организмът, толкова повече време му е необходимо за извършването на този вид дейност и толкова по-съвършени са методите и средствата, с които я осъществява.
Висшето ниво на развитие на тази дейност е присъща само на човека – това са научните и художествено-творчески търсения.
Задачата като ситуационно-мотивационен фактор възниква тогава, когато в хода на изпълнение на дейността, насочения към достигане на определена цел организъм, се натъква на препятствие, което трябва да преодолее, за да продължи напред. Една и съща задача може да възникне в процеса на изпълнение на съвсем различни дейности и по тази причина е толкова неспецифична за потребностите, както и интереса.
Желанията и намеренията са ежеминутно възникващи и твърде бързо сменящи се мотивационни субективни състояния, които отговарят на изменящите се условия на изпълнение на дейността.
Интересите, задачите, желанията и намеренията влизат в системата от мотивационни фактори и участват в мотивацията на поведението, макар че изпълняват по-скоро подбудителна, отколкото инструментална роля. Те са отговорни по-скоро за стила, отколкото за насочеността на поведението.
