Формирането на мотивационната сфера преминава през няколко етапа, които включват следните въздействия:
1. Актуализация на вече формирани в ученика на по-ранни мотивационни структури, които трябва не да се разрушават, а да се поддържат и развиват. Ученикът трябва да ги осъзнае, да засили техния смисъл и значимост за него, да подчертае тяхната положителна емоционална окраска.
2. Създаване на условия за поява на нови мотивационни структури (нови мотиви, цели) и съответно развиване на нови качества на мотивите като устойчивост, осъзнатост, действеност и т.н.
Тук е много важно детето да бъде научена на самостоятелно, осъзнато, активно отношение към поставянето на цели, за което важна роля играе поощрението от страна на учителя. При отработването на целите учителят може да използва популярната „плюс-мотивация” и „минус-мотивация”. Същността на това явление се състои в това, че след успешното изпълнение на определена задача, особено, ако тя е забелязана от учителя и връстниците, ученикът е готов да решава по-трудна задача и да я изпълни по-успешно, отколкото след неуспешен опит или грешка. Тук целеполагането се свързва с предишните резултати от учебната дейност. Поощрението и закрепването на положително постигнатите цели, вече придава на работата личностна значимост. И ново самостоятелно значение. В този случай говорим за превръщане на целта в мотив.
3. Създаване на нов мотив.
Ако един ученик не е насочил вниманието си върху етапите на изпълнение на дадена дейност и върху начините за изпълнението и след множество успешни реализирания на етапите и начините новата мотивационна структура има условия и може да възникне. Тук е ролята на възрастния да помогне на детето да я осъзнае и вербализира. Раждането на нов мотив е преминаване на учебната дейност към нов, по-висок етап на развитие.
4. Развиване на нови качества на мотивите като устойчивост, осъзнатост, действеност и доминиране.
Многократно, успешно изпълняваното и поощрявано от учителя изпълнение на учебната дейност с нови мотиви, може да и придаде съвсем нов личностен смисъл. Учениците в училище трябва да бъдат обучавани в умения да откриват и осъзнават тези нови страни на личностната значимост на ученето. Изменение на вътрешното отношение на детето както към актуалното ниво на развитие на собствените възможности, така и към перспективите за тяхното развитие може да бъде осъществено само ако ученикът може да анализира мотивите и целите на своето поведение. В процеса на този анализ учащите достигат до знанието, че съотношението между мотивите и целите на поведението определя смисъла на дадена постъпка на човека и поведението му.
Усложнението на мотивите, довежда до усложнение на целите, което от своя страна ги приближава към зрелите мотиви и съответно по-зряла емоционална сфера.
Формиране на познавателни мотиви.
Познавателните мотиви се формират с всички средства в хода на учебния процес. Те имат за цел да подбуждат интерес към знанието и процеса на учене. В степента, в която ученика участва в решаването на проблеми, търсене на нови пътища за достигане до резултат в него се усъвършенстват и учебно-познавателните мотиви. През последните години се подчертава необходимостта от оптималното съчетаване на различни средства, които позволяват новото знание да се представи на ученика във вид на проблем. С формирането на мотивация за учене се създава положително емоционално отношение към училището, учителя, по-високо ниво на удовлетвореност от новите, по-зрели форми на общуване.
Формиране на социални мотиви.
Широките социални мотиви се формират не само от училището, но и от всички житейски фактори. Социалните позиционни мотиви се откриват в желанието за участие в обществено полезна дейност и колективни форми на работа. Мотивите за социално сътрудничество често са много по-неразвити от познавателните. За формирането на социални мотиви трябва да бъдат създадени условия за групова и колективна работа при решаване на учебни задачи. Наличието на съвместна дейност изисква изработване на общи цели и задачи на съвместната работа, търсене на начини за решение, определяне на начини за взаимен контрол и самоконтрол. Мотивацията за колективна дейност, това е стремеж за участие в групова работа и получаване на положителна оценка от членовете на групата.
В колективната учебна работа се придобиват умения за оценка на себе си от гледна точка на другия, да оценява себе си от различни гледни точки, повишава се отговорността пред останалите, придобива се умение за вземане на решение, което удовлетворява не само отделната личност, но и групата като цяло. Това от своя страна способства формирането на активна жизнена позиция, саморегулация и адекватна самооценка. Участието в групова работа подобрява учебната дейност и мотивацията на слабите ученици.
Важна функция на социалните мотиви е, че те могат да поддържат интерес към ученето там, където липсват познавателни мотиви.
Идеалният път за формиране на мотиви за учене е да се диагностицират изходните нива на учебна мотивация на всеки ученик, както и неговите индивидуални особености. За съжаление, това е невъзможно. Във всеки клас има по няколко ученика, с които педагогическият съветник трябва да провежда индивидуална работа. Като правило това са трудно успяващите ученици, с отрицателно отношение към учебната дейност и ниско ниво на мотивация. Когато се забележи ниска учебна мотивация, то първо трябва да се достигне до причините за това. На следващ етап в тясно сътрудничество с учителите и семейството, трябва да се планира цялостна корекционна програма, насочена към ликвидиране на тези причини и промяна в отношението на детето към ученето.
