Какво е обида?
Навярно е невъзможно да се намери човек, който не е получавал някаква обида! „Обидиха ме! Незаслужено и несправедливо, за нищо…”, „той ми нанесе голяма обида”… Даже случайно изречени думи, казани без лош умисъл могат да обидят човек за много години. Всеки може да ни обиди, но и ние можем да обидим всеки, понякога, без да подозираме за това. Чувството на обида – е едно от най-разрушителните човешки чувства. То засяда дълбоко в душата и започва да мъчи не само нея, но и тялото. Обиждайки се, ние правим зло предимно на себе си. Докато се намираме във властта на това чувство много по-вредно от самата обида е неизразения гняв, който таим вътре в себе си.
Обидата може много сериозно да навреди на нашето здраве. Потиснатите отрицателни емоции водят до язва, астма, хипертония и много други заболявания. Обидата може да се оприличи на самоизяждане. Тя води до стрес и и състояние на дисхармония.
Обидата възниква почти мигновено като реакция на някакви житейски ситуации, постъпки и думи на хора. На първо място тя променя настроението на човека, той изпада в гнетящо състояние, понижава се жизнения тонус. Тя извиква остро усещане за несправедливо лишаване от нещо, в сравнение с другите, убеденост в собствената правота и „неправотата” на другия.
Обидата може да се изживее постепенно, може да предизвика остър афект, който да доведе до ответно оскърбително действие или отмъщение. Тя много често остава неизказана, дълго време се натрупва и разраства, превръща се в отчаяние от собствената безпомощност и гняв към човека, който те е обидил. Тя започва периодично да се проявява в гневни изблици, чувство на вина, прекалени претенции, емоционални сривове с децата, близките и приятелите.
Обидата може да доведе до много нежелателни последствия: скандали, конфликти, напускане на семейството и т.н.
Как да се освободим от това чувство?
Всеки от нас, поне един път в живота си е бил обиждан. Но, да беше един път! Почти без да забелязваме, ние много често попадаме в това състояние: обиждаме се на съдбата, на живота, на самите себе си, но най-често на околните.
Големите очаквания от околните предизвикват и голямата обида.
Несъответствието между нашите очаквания и реалността служи за почва, в която благодатно расте и се развива това неприятно, разрушаващо здравето чувство. Да допуснем, че правите нещо добро за някого и знаете как той трябва да отвърне на това добро. Но реакцията му е съвсем различна. Усещането, че не са ви оценили, извиква чувство на огорчение. Именно очакването на някаква конкретна реакция – думи, действия, постъпки – предизвиква емоции, които болят и засягат цялото ни същество. Емоцията има свойството с течение на времето да прераства в дълбоко чувство, от което е доста сложно да се избавим. А да се избавим е абсолютно необходимо, защото то ни пречи да се радваме и се наслаждаваме на живота.
Как да минимизираме обидата от нереалистичните очаквания?
Преразгледайте своите очаквания. Опитайте се да оцените дали не са прекалено нереални или прекалено принципни? Обърнете внимание дали не си противоречат едно на друго. Не очаквайте от човека да чете вашите мисли. Разкажете за чувствата и очакванията си своевременно. Уточнете взаимните очаквания колкото може по-конкретно.
Ако са ви обидили СЛУЧАЙНО, без да искат това. Какво да направите?
Защо ви е сам да си правите зло и да разгаряте в себе си огъня на обидата като разрушавате сам собственото си здраве и взаимоотношения в семейството?! Помислете добре! Анализирайте ситуацията и простете! Ако обидата е нанесена без никакъв умисъл просто идете да поговорите с човека, който ви е обидил.
Ако чувствате, че ви обиждат НАРОЧНО, преднамерено за да предизвикат у вас негативни емоции, да ви унизят или засегнат. Какво да направите?
Първото е – да бъдете честни към себе си: ”Да, мен ме обидиха!”. А после изразете обидата си пред човека, който ви е обидил. След като сте афиширали позицията си, може да не продължавате разговора. Ако този човек обаче, настоява в обидите си, задайте си въпроса: „Трябва ли да изпитвам емоции по поръчка на този човек?”. И погледнете на думите му, като на вятър в прозореца. Ако не получат реакцията, която искат такива хора постепенно се отказват.
Обида на себе си. Много хора често обиждат самите себе си дори без да забелязват това. „Колко съм дебела и непохватна!”, „ Ама че съм глупак!”, „ Кога най-после ще стана и аз достоен човек!”. Струва ни се, че когато казваме такива думи сами на себе си те не могат да ни обидят. Могат! Дори още по-силно, отколкото, ако ни ги е казал някой друг. Подсъзнанието не познава нито кокетството, нито шегата. Вие си давате заповед да се почувствате „дебела” или „глупав” или „недостоен”, което дава резултат – лошо настроение и ниска самооценка. Какво да направите? Отбирайте думите, които използвате за себе си. Когато почувствате, че изпадате в самообвинения бъдете доброжелателни към себе си. Само тогава ще станете по-неуязвими и за околните.
Обида от съдбата. Има хора, които изпитват това чувство постоянно: ако бяха се родили в друга страна, или по друго време, или при други родители… Но това чувство може да възникне и в човек, който не се оплаква от живота си. Например в моменти на тежки изпитания – загуба на любим човек или добра работа, тежко заболяване. Или когато по-големи и по-малки неприятности започнат да ви преследват една след друга. Как да не се хванеш за главата?: „ Защо всичко това се случва точно на мен?”, „ Какво да правя?”. Съберете всичките си сили и помислете какво хубаво все още е останало в живота ви. Навярно то не е никак малко. Близки приятели, покрив над главата, свобода. И поблагодарете на съдбата за това, което имате. Не продължавайте с обидата, защото тя може да ви отнеме и това. Представете си, че е минала година или пет и всичко е преминало и е завършило добре.
Към всяка обида трябва да се отнасяте осъзнато като помните, че всичко, което ви се случва е резултат на вашите действия, просто трябва да поемете отговорност за себе си. Тогава вие ще престанете да вините за проблемите си обстоятелствата и другите хора, да се виждате като жертва и да се самосъжалявате. Всяка обида е сигнал, че трябва нещо да се пренастрои вътре във вас. Да се избавим от всички обиди не е възможно, нито толкова необходимо, но постепенно трябва да придобием умения да се избавим от това, което ни пречи.
„Безобидни”съвети
Разкажете на ваш близък случай, при който сте почувствали силна обида. На какво или на кого се обидихте? Какво почувствахте? Какви мисли ви минаха през главата? Какво ви се прииска да предприемете в този момент? Колко дълго таихте обидата в себе си? Как се отнасяте сега към тази обида и човекът, който ви я нанесе?
Напишете „писмо на човека, който ви обиди”, в което да изразите всичките си мисли и чувства, свързани с това.
Нарисувайте „касичка с обиди” и поместете в нея всички обиди, които сте преживели до днешния ден. Помислете какво може да направите с тази касичка или писмо и го направете.
Представете си образа на вашата обида и решете за себе си, харесва ли ви или не. Ако ви харесва, то спокойно можете да продължите напред по старому. Ако „Не”, просто я изхвърлете от съзнанието и тялото си и на „празното място” си доставете нови, приятни усещания.
Запомнете, че отмъщението и реванша не решават проблема и че умението да изразите обидата си и да простите е важна не за човека, който ви е обидил, а за вас самите.
