Увлечението по астрологията не е от днес, нито от вчера. В древността почти всички владетели са планирали живота си съгласно хороскопите. Така например, Екатерина Медичи за всичко се е съветвала със своя астролог – знаменитият Нострадамус. Людвиг XVI пък е имал придворен звездоброец. Въпреки че, астрологът предупреждавал господаря си да бъде внимателен на 21 януари, кралят пропуснал съвета му покрай ушите си и платил за това с екзекуцията си. Руските царе също са се обръщали към астролозите. Например, за Иван Грозни е бил съставен не само персонален хороскоп, но и изчислена датата на смъртта му. Наистина в този ден царят се чувствал по-добре от всякога, дори отишъл на баня. След това решил да убие звездоброеца за лъжливата информация, но не успял – на царя внезапно му станало лошо.
Днес, в съвременното общество астрологията се ползва с небивала популярност: тя се е превърнала в най-разпространения метод за предсказване на съдбата. В страните, където по-голямата част от населението е съставена от християни, значителна част от хората вярват в астрологията. В САЩ това са около 40%, във Франция – 53%, в Германия – 63%, във Великобритания – 66%, в Русия – 54%. Един от известните германски вестници преди време решава да прекрати публикуването на хороскопи, но след като телефоните в редакцията буквално загрели, то редакторите били принудени отново да възстановят рубриката. Милиони хора, дори и да не прибягват до услугите на астролози и гадатели навярно всеки ден четат хороскопа си.
Защо толкова много хора чакат с нетърпение новия брой на вестника, за да прочетат хороскопа си, защо сме готови да вярваме в предсказания и да действаме в съответствие с тях? Какво въобще може да обясни вярата в астрологическите хороскопи?
Най-вероятния отговор – хората вярват в астрологическите анализи и предсказания, защото те, колкото и да е парадоксално, са верни. Верни са обаче, защото са извънредно общи, уклончиви и мъгляви, така написани, че всеки да може да ги пригоди за себе си.
В процеса на възприемане на хороскопа сработва, известното на психолозите явление, наречено ефект на Барнъм, в чест на знаменития американски шоумен, владетел на цирка, който бил известен със своите психологически манипулации. Ефекта на Барнъм може да се формулира така: човек е склонен да приема общите, размити утвърждения, ако му кажат, че те са резултат от изучаване на някакви непонятни за него фактори. Видимо това е свързано с дълбокия интерес, който всеки от нас изпитва към собствената си личност и разбира се, към своята съдба. С други думи същността на ефекта се заключава в следното: ако опишеш човека с общи изрази, голяма част от хората ще открият себе си в това описание. С ефекта на Барнъм много учени частично обясняват феномена на широката популярност на астрологическите хороскопи. Този феномен се изследва от психолозите вече много години. Те са успели да определят в какви условия човек вярва в предложеното му предсказание, кои хора са склонни да вярват и кои – не и какви изрази и формулировки будят доверие.
Безпристрастни проверки не веднъж са показвали несъстоятелността на астрологическите предсказания и прогнози за личността. През 1948 година психологът Б. Форър провел психологически експеримент: раздал на своите студенти тест, резултата от който ще им даде анализ на тяхната личност. Обаче вместо истинския анализ, той им дал един и същ неясен текст, взет от хороскопите: „Вие се нуждаете от това – другите хора да ви обичат и да ви уважават и в същото време се отнасяте към себе си критично. Макар да имате някои лични слабости, обикновено сте способен да ги компенсирате. Вие притежавате значителни, неизползвани възможности. Въпреки, че изглеждате дисциплинирани и уверени, вътре в себе си вие сте много чувствителен и емоционален човек и често чувствате неувереност. Понякога ви обхващат сериозни съмнения дали сте постъпили правилно и дали сте взели правилното решение. Вие предпочитате в определени граници разнообразието и промените и сте недоволни, когато бъдещето ви е поставено в някакви рамки и ограничения. Вие се гордеете със себе си поради факта, че мислите самостоятелно и приемате чуждото мнение само след удовлетворителни доказателства. Понякога сте екставертни, приветливи и общителни, понякога сте интровертни, затворени и самовглъбени. Някои от вашите съмнения като правило са нереалистични.”. След това, той помолил студентите всеки да оцени по петобалната система в каква степен написаното се отнася за него. Средната оценка от проучването е била 4,26. Впоследствие експериментът е бил повторен стотици пъти. И винаги резултатът е бил такъв.
В края на 50-те години класическо изследване провел американският психолог Р. Стагнер. Той раздал на 68 представители на различни фирми анкета, която позволява да се състави детайлно психологическо описание на личността, а след това съставил една обща фалшива характеристика, като използвал 13 фрази, взети от хороскопи. След това Стагнер помолил анкетираните да прочетат характеристиките като им казал, че те са разработени въз основа на данните, получени от попълването на теста. Всеки участник е трябвало да отбележи срещу всяко от твърденията в каква степен се отнася за него и доколко вярно отразява неговия характер. Повече от една трета са сметнали, че техните психологически портрети са направени поразително вярно и почти никой не е сметнал характеристиката за неправилна. А при това анкетираните са били завеждащи отдели, т.е. хора, от които се очаква да могат да преценяват личните качества! Интересно е, че за най-верни участниците са определили следните фрази: „Вие предпочитате в живота ви да има някакво разнообразие и в определена степен – промени и започвате да скучаете, ако ви претрупат с правила и ограничения.“ и „макар да имате някакви лични недостатъци, като правило умеете да се справяте с тях.“. Като най-неверни са били посочени следните две утвърждения: „Вашият сексуален живот не минава без някакви проблеми“ и „Вашите надежди понякога са доста нереалистични.“. Като правило ефекта на Барнъм сработва на положителните утвърждения и това е разбираемо. На кого му се иска да признае нещо отрицателно за себе си?!
Подобни изследвания са повтаряни не веднъж в различни варианти. През 60-те един френски психолог поместил във вестник реклама, в която предлага услугите си като астролог. Той получил стотици поръчки от желаещи да научат своята съдба. В отговор на всички той разпространил един и същи хороскоп, съставен от общи утвърждения. В резултат, никой не останал недоволен. Нещо повече психологът получил стотици писма с изразена благодарност за удивително точния и майсторски съставен хороскоп. Този експеримент също доказва същността на ефекта на Барнъм.
Австралийският професор по психология Р.Треветен редовно изисквал от студентите си – първокурсници да записват сънищата си или това, което виждат в петната на Роршах. След всеки донесен материал, професорът лично, като тайна давал на всеки обработените резултати под формата на същия анализ на личността от 13 фрази, които е използвал и Стагнер и молил да се даде мнение доколко анализът е точен. Само след като всеки от студентите споделил пред аудиторията, че е напълно съгласен с направения анализ професорът разрешил да си погледнат листите един на друг.
Американският психолог Б.Силвърмън също бил заинтригуван от твърденията на астролозите, че могат успешно да определят по знака на зодиака съвместими или не са двойките в брака. Той се заел да изучи съдбата на 3000 семейни двойки (в това число и разведени). След това сравнил астрологическите прогнози с реалността и не намерил абсолютно никакво съвпадение. „Несъвместимите” според зодиака мъже и жени сключвали брак и се развеждали не по-често и не-по-рядко от „съвместимите”.
Д. Дин от Австралия в астрологическо описание на характера при определени групи хора заменил всички изброени характеристики с противоположни. 95% от запитаните посочили, че характера им е описан съвършено вярно. М. Гоклен, френски статистик, разпространил на 150 адреса хороскоп на сериен убиец и попитал получателите доколко този хороскоп им подхожда. 94% от запитаните познали в хороскопа себе си.
Освен уклончивите и положителни фрази, какви са факторите, които ни карат да повярваме в истинността на хороскопите?
Разбираемо е, че лековерните и наивни хора се поддават по-лесно.”Ефектът на Барнъм” в еднаква степен се отнася както за мъжете, така и за жените. Също голямо значение има престижа и известността на човека, който прави предсказанието. При това, ако се подчертава, че прогнозата се опира на тайни и много древни методики и знания, то успехът е сигурен.
Важен фактор в действието на „ефекта на Барнъм“ се състои в това, че болшинството от хората много обичат комплиментите по свой адрес (с готовност им вярват) и се отнасят със съмнение към критичните изказвания. Това не означава, че за да повярват в един хороскоп, той трябва да се състои само от положителни твърдения. Поне не е задължително. Допустими са някои простими, дребни недостатъци на характера. Изследванията показват, че хороскоп, в който вярват хората може да състои от фрази в следното съотношение: положителните изказвания да са поне 4-5 пъти повече от отрицателните. В противен случай, хората просто се отказват да търсят и откриват себе си в посочените характеристики. Ето един пример за описание на личността: „Оптимист, винаги гледа напред, в бъдещето. Обича общуването с интересни хора. Притежава развит интелект (кой няма да признае това за себе си?). Културен. Решителен. Но понякога – прям. Умът е бърз, но в работата се справя лошо с дреболиите и се нуждае от сътрудник, който да се занимава с тях.” Това е типичен образец на положително заключение, което с лекота ще бъде прието от всеки. Отбелязани са два недостатъка, но по начин, по който звучат като достойнства. И така, колкото по-положителна е информацията, толкова повече хора ще повярват в нея.
Още един фактор в полза на „ефекта на Барнъм”, на който са основани хороскопите: към предсказания се обръщат хора, неуверени в себе си и утрешния ден, затормозени, наплашени от живота, намиращи се в ситуация на социална неопределеност и т.н. Такива хора особено се нуждаят от положителна и основана на „древна наука” информация за техния характер и бъдеще. Предсказанието за тях е своеобразен вид психотерапия, която временно отслабва страха и вълненията около неопределеното бъдеще. Някой друг поема отговорността за проблемите и постъпките и на човек му става по-леко: „аз не съм виновен. Такава е съдбата ми.”. Тук не е необходима „вътрешна” работа, например както при психотерапевта. Всичко е просто и резултатно и оттук е доверието към астрологията.
Както са установили психолозите, повечето хора след като прочетат прогнозата си се стараят тя да започне да съответства. Единствената положителна страна на вярата в хороскопите е, че могат да влияят обнадеждаващо на хората, които ги четат. Например, прочитайки, че за вашия знак от зодиака е присъща особено честността, вие ще се стараете да поддържате репутацията на своето съзвездие. Или ако вашия хороскоп призовава да бъдете настойчиви за постигане на целите си, упорити при преодоляване на препятствията, вие неволно ще се постараете да последвате тези съвети.
Обаче има и обратна страна на медала. Ако прочете в хороскопа си за някаква предстояща трагедия или несполука за своя зодиакален знак, човек може да приеме всичко присърце и подсъзнателно да си докара тази несполука. Четенето на хороскопи и съпоставянето им със своя живот често стават за човека като наркотик. Загубвайки вяра в себе си и собствените си възможности, човек разчита само на предсказаната му съдба.
След като прочетем своя хороскоп във вестника, ние започваме да „подготвяме” живота си така, че да се осъществи тази прогноза. Човек подсъзнателно се настройва за това, че предсказаното в хороскопа задължително ще се сбъдне. Без да осъзнава това, той сам формира ситуациите, подходящи за реализиране на прогнозата. И когато предсказаното се сбъдне, това още повече усилва вярата в хороскопа. Ако прогнозата не е вярна, няма страшно. За това още Фройд е писал, че на човек е свойствено да помни положителните изказвания за себе си и своето бъдеще и да игнорира отрицателните.
