Ако твоя живот се е подредил така и си останал само с майка или само с баща?
Да живееш с друг човек не е проста задача – дори когато той е от собствената ти кръв. А какво да говорим за чужд мъж или жена? Дали обичаш или не обичаш своя втори баща или твоята втора майка си е твоя лична работа. Не бива да си налагаш да заобичаш „под команда”, още по-малко някой друг да заема мястото на истинската ти майка или истинския ти баща. Но все пак опитай да го (да я) разгледаш по-отблизо, напълно е възможно този човек да е достоен, ако не за твоята любов, то за твоето уважение. Опитай се да разбереш какво е намерила твоята майка или твоят баща в този човек, за да го удостоят с любовта си. Напълно е възможно да можеш да завържеш с него истински приятелски отношения, основани на взаимно уважение и доверие. В края на краищата вие двамата в момента имате една и съща задача — да обичате силно и да се грижите за този родител, с когото живееш. Бъди сигурен, че на твоята майка или баща и така не и е леко – сигурно е в състояние на непрекъснат стрес от безпокойство как ще приемеш ти тази голяма промяна.
А в случай, че ти наистина не можеш да намериш нищо, за което да обичаш втория си родител, то поне го уважавай. Помисли: от започването на война нищо няма да спечелиш. Ако непрекъснато демонстрираш презрение и ненавист единственото, което ще постигнеш е, че в семейството ще се възцари нервност и напрежение, а това няма да бъде приятно на никого.
Няма нищо хубаво в живота на бурето с барут. Ти можеш да се отнасяш към всичко това като към нещо неизбежно, но едно нещо не бива да мислиш никога, че твоята майка или твоят баща са се отказали от теб като са избрали този човек.
Всеки човек се нуждае от любов. И би било доста самонадеяно да мислиш, че ти би могъл да замениш за своята майка или своя баща – целия свят. Възрастните хора се нуждаят от любовта на възрастни хора. И това, че ти не приемаш новия партньор на своя родител и го лишаваш от шанс за любов, свидетелства единствено за твоя егоизъм. Обичайки своята майка или баща, ти не искаш тя/те да бъдат щастливи – това не е ли на-висша проява на себелюбие и изключителна проява на безразличие към чувствата на другия?
