Страхът е естествена емоция, свойствена за всички хора, точно толкова колкото радостта, възторга, любовта. Детските страхове са обусловени от възрастовите особености на детската психика и обикновено с израстването на детето преминават без следа, но понякога те променят поведението на детето. То става по-неуверено, тревожно и неспособно за хармонично взаимодействие с обкръжаващия го свят.
Причините за това могат да са няколко:
- Излишната тревожност на родителите. Самите родители имат множество страхове и тези страхове се предават на детето. Понякога децата могат да привикнат към повишената тревожност на родителите и да я възприемат като фон, нищо повече. Но най-често се случва друго: тревожните родители отглеждат тревожни деца с множество фобии и страхове.
- Хиперопека. Желанието на родителите да предпазят детето от проблемите, не само пречи на развитието, но и в последствие може да се развие повишена тревожност и поява на страх. В това отношение много уязвими са единствените деца в семейството.
- Плашене на детето от родителите. На всички ни се е случвало да чуем родители, които казват: „Ако не си послушен, ще повикам доктора да ти направи инжекция.” или „Ще те дам на Баба-Яга!”…Най интересното е, че по-късно тези родители искрено недоумяват защо детето се бои от лекаря или откъде – накъде сънува кошмари. Детето никога не бива да се плаши!
- Голямо влияние на формирането на детски страхове оказва обстановката в семейството. Страхове у децата се срещат по-често в тези семейства, където съществува конфликт между майката и бащата, където родителите много работят и активно участват в обществения живот в ущърб на семейството.
- Невнимание към детето. Най-често страдат от страхове децата, предоставени на самите себе си и лишени от родителско внимание.
- Травмиращи ситуации. Силна уплаха също може да стане причина за появата на страх. Например, дори не много голямо куче със силен лай може да уплаши така детето, че дълги години след това да се бои от кучета.
Основната причина за детските страхове обаче си остава – богатата фантазия на детето. Именно затова страховете най-често се появяват във възрастта 4-6 години, когато развитието на въображението и емоционалната сфера рязко се ускорява.
За всеки период от живота на детето има характерни страхове.
Според някои теории страховете могат да започнат да се формират още във вътреутробния период. Негативните емоции на майката предизвикват нахлуване на голямо количество стресови хормони в кръвта. Хормоните, попадайки в кръвта чрез плацентата се предават на детето и могат да предизвикат безпокойството му. Затова превенцията на детските страхове трябва да започне още преди раждането на детето. Необходимо е да се помни, че бременността не е време за изясняване на отношенията, изграждане на кариера и напрегната работа.
Следващия период за формиране на страхове – това е възрастта до 1 година. От седмия месец детето вече добре различава майката от другите възрастни и изпитва безпокойство, когато тя не е при него. Възрастта от 7 до 18 месеца – така наречения период на сепарация – не е добър период за връщане на майката на работа. Ако това е наложително, то е добре детето да навърши поне 18 месеца. В този период започва да намалява тревожността от отсъствието на майката. През 8-мия месец се появява страх от чуждите хора и само за този период е добре да се ограничават контактите на детето с непознати.
От 1 до 3 години – възраст, когато детето отделя своето”аз” от личността на майката. В тази възраст то изисква все по-голяма самостоятелност. Именно за това е времето на известната криза на третата година. Ако се предостави на детето относителна свобода и му се даде възможност за избор, то нивото на тревожност ще спре да расте и съответно ще има по-малко причини за появата на страхове. Проведените изследвания показват, че основните страхове на децата от 1 до 3 години са: страх от неочакван силен звук, страх от това да останат сами, страх от инжекции. В този възрастов период може да се появи и страх от заспиване, свързан с появата на кошмари. Ако в семейството цари здрав микроклимат и семейните роли са добре разпределени, на детето се отделя достатъчно време и му се дава достатъчно самостоятелност, то тези страхове не са силно изразени и бързо преминават от само себе си.
Възрастта 4-6 години е най-благоприятната възраст за развитие на детски страхове. Основните страхове, характерни за тази възраст са страх от това да не бъде оставено само, срах от тъмното, от затворени пространства. Тъмното плаши децата със своята неизвестност, детето се страхува от чудовищата, които могат да се крият там (Баба Яга, герои на анимационни филми, приказки). На тази възраст детето често моли да се остави светната лампа в стаята, да не се затваря плътно вратата нощем. Това е и възрастта, в която голямо значение придобива общуването с връстниците. Детето, което има възможност да играе с други деца е по-малко податливо на такива страхове.
Във възрастта 6-8 години на първо място излиза страхът от смъртта или неговият аналог: страхът да не се изгуби, да не бъде изядено от мечка или вълк, да не се зарази и се разболее, страх от височините. Децата могат да бъдат преследвани от кошмарни съновидения, свързани със собствената смърт или смъртта на родителите. В тази възраст не се препоръчва детето да се оставя задълго и да се провеждат болезнени манипулации и операции, ако това е възможно.
За възрастта 9-12 години са характерни следните страхове: страх да не оправдае очакванията на родителите и учителите, това е особено характерно за децата с повишено ниво на тревожност, страх да не бъде различно от останалите, страх от бедствия, мистични знаци, остава актуален и страха от загуба на родителите. За да се намали нивото на тревожност, родителите не бива да сравняват детето си с останалите, трябва да предявяват към тях умерени и изпълними изисквания, необходимо е да поощряват самостоятелното изпълнение на училищните задачи, а не да се стараят да ги изпълнят вместо детето.
При подрастващите могат да се развият натрапливите страхове (фобии) и натрапливите съмнения. На първо място се подреждат следните страхове: страх да се направи нещо смешно или нелепо, страх от затворени пространства, могат да се появят неврози и натрапливи действия. Като правило, появата на фобии предшества епизод от реални неудачи, а страхът това да не се повтори прави преживяването болезнено. Съмнения у подрастващите могат да възникнат по повод на външността, по повод на това дали се харесва от противоположния пол, на тях им се струва, че тях никой не ги обича и не може да ги обича. Тези страхове са особено изразени в семействата, където родителите се отличават с прекалена принципност и педантичност и които не прощават на детето дори малките грешки.
Как да помогнем на детето да се справи със своите страхове?
1. Не плашете детето.
2. Не наказвайте детето за неговия страх. Неговия страх не е каприз, нито прищявка. Безполезно е да го съветвате да се вземе в ръце или да престане да се страхува, защото се страхуват „само момичетата”.
3. Не оставяйте детето само, ако обстановката му е непозната или може да се появи внезапно травмиращ фактор, например куче.
4. Удовлетворявайте любопитството на детето. Понякога родителите много се изморяват от безкрайните въпроси „Защо?” и „Какво е това?”, но колкото повече нещо е непознато, толкова повече страх може да предизвика. Ако не получи отговор на въпроса си, то може да помисли разни неща и неговата фантазия да ги дорисува като плашещи. В същото време информацията трябва да съответства на възрастта на детето. Няма никакъв смисъл да акцентирате вниманието му върху пожарите, стихийните бедствия, смъртта и т.н.
5. Признавайте правото на детето на страх и проявявайте съчувствие, без да се опасявате, че това само ще усили страха му. Детето трябва да чувства, че вие го разбирате и не го осъждате.
Корекционни методики за преодоляване на детските страхове:
1. Игри:
-Една от най-простите и в същото време ефективни игри е играта на криеница. Тя помага да се избави детето от страха от тъмното, затвореното пространство и това да остане само. Максимален ефект се постига, ако се играе на тъмно.
-Игра на „Тунел”. Правят се тунели от столове, одеала и детето трябва да минава през тях. Може да се използва при страх от затворени пространства.
-Игра „Коридор”, децата и възрастните образуват нещо като коридор от спящи кучета. Детето трябва бързо да премине през коридора, докато кучетата спят. Тази игра помага да се преодолее страха от животни и от внезапно нападение.
-Игра „Крачки”. Подреждат се столове така, че детето да може да мине през тях крачка по крачка. Целта е да се стигне до финала. Ако някой падне във водата трябва да се върне и да тръгне отначало. Когато премине през това, играта се усложнява като в нея се включват възрастните, които непрекъснато повтарят „Ти няма да успееш!”, „Не можеш да се справиш!”. Има и последен етап, когато възрастните, за да попречат на детето да премине го нападат внезапно. Чрез тази игра се преодолява страха от дълбочини, както и неувереността в собствените сили.
2. Рисуване на страха. На детето се предлага да нарисува това, от което се бои. По-добре е тази задача да се поставя не от родителите, а от авторитетен възрастен. Не трябва да се притесняваме, че е възможно страхът по някое време да се превърне в реален, това е първата стъпка към преодоляването му. По-нататък детето трябва да разкаже за своите страхове и ако не се бои да го направи, това вече е огромен успех. После възрастният скрива рисунката и казва на детето, че тук при него вече остава страха, че го взема за себе си.
3. Много ефективни за преодоляване на страховете са ролевите игри. Особено актуални са те, ако детето се бои от някакво животно – приказен персонаж или някакви хора, например лекари. Добре е детето да влезе в ролята на куче, а възрастният да се бои от него, а после да си сменят местата.
4. Преодоляване на страховете чрез приказки. Добре е това да приказка измислена от самите родители. Сюжетът да е прост: зайче, мишка, пиленце, например се страхува от вълка или да остава сам или от тъмното, а после по някакъв начин преодолява този страх.
Конкретните страхове и пътищата за преодоляването им.
Страх от животни или насекоми. Най-ефективен е методът на постепенното привикване. Започва се с картинка с изобразеното животно. После, когато картинката вече не е толкова плашеща, може да се четат на детето приказки за това животно. Ако детето се отнася добре към това и вече не се бои, следващата крачка е да му купите мека играчка, например куче, ако се бои от кучета. И накрая, ако ви е възможно, осъществете реална среща с кученца. Важно е да не се бърза. Ако играта плаши детето и предизвиква в него негативни емоции, за известно време трябва да се откажем от нея.
Страх от лекари. Преодоляването на страха може да започне с четене на приказки за доктор Ох-боли и обсъждане на тези приказки. После следва игра, в която възрастният е пациент, а детето – лекар, а след известно време си сменят ролите. Преди посещение на лекар, особено, ако следват болезнени процедури, не трябва да казвате на детето, че няма да го боли. Много по-добре ще е да му обясните необходимостта от процедурата и дори може да я проиграете. В противен случай освен, че ще се изплаши, освен болката, детето ще изпита и разочарование от вашата лъжа.
Страх от тъмното. Добър ефект оказват игрите. Мама може да се скрие с детето под одеалото и да са „мишки”, които се крият от котката. Отначало детето ще си оставя малка пролука, през която да преминава светлина, но след известно време ще свикне да играе в пълна тъмнина. Може да се разнообрази играта на криеница като възрастният крие играчка, а детето трябва да я намери в тъмната стая.
Не се опитвайте да действате със сила като изключвате осветлението и оставяте детето само със своя страх. Оставете да свети нощна лампа или вратата леко открехната. Ако детето се плаши от конкретни предмети през нощта, просто ги преместете в другата стая. Предложете му да спи с мека играчка, която ще го пази нощем.
Кошмарни съновидения и свързан с това, страх от заспиване. За преодоляването на това е необходимо да се ограничи гледането на телевизия, внимателно да се подбират приказките, така че да няма в тях страшни сцени. Може също да предложите на детето да нарисува своя кошмар, а после да изгорите тази рисунка. Страх от чудовища и привидения.
Пробвайте да се сприятелите с източника на страха. Не воювайте с него – това само ще засили напрежението. В краен случай може да използвате „вълшебен спрей” (флакон с вода, на който сте залепили съответен надпис).
Страховете са определен етап в живота на детето и в тях няма нищо паталогично, ако те не пречат на детето да се развива и адаптира към житейската среда. В повечето случаи не е необходима намесата на психолог, а просто трябва да бъдете до детето, да го разбирате и подкрепяте в усилията му да се справи с това.
