Причина първа:
Това във всички случаи е удар сам по себе си достоен за осъждане.
Причина втора:
Това е признание на собствената слабост: родителят не може да се овладее, а това уронва авторитета му в очите на детето. Детето прави извод, че със своите провокации може да взема връх над възрастните.
Причина трета:
Това прави насилието нещо обикновено. Възрастният дава да се разбере, че физическата сила е единственото безотказно средство при решаване на конфликти. Има опасност детето да усвои това правило и на свой ред да избере форма на поведение, свързана с насилието.
Причина четвърта:
Това е унизително. Детето се чувства недостатъчно обичано. То започва да се държи все по-лошо и по-лошо и за това получава все повече бой. Това е порочен кръг, който провокира и в едната и в другата страна все по-голямо насилие и възпрепятства формирането у детето на самоуважение.
Причина пета:
Това е неефективно: ако детето отстъпва от чувство на страх, а не от искрено признание на своята вина, то не извлича от това никакъв урок; причината за конфликта не изчезва, а обратно – провокира следващата криза в отношенията. Да, под влияние на емоциите и най-принципният родител може да шляпне детето. Но след време, когато страстите се успокоят, не се плашете да му се извините и да му обясните, без да го обвинявате. Това ще покаже на детето, че вие разбирате безсмислието на физическото наказание и това може да стане първата успешна крачка към вашия диалог.
