Кога е по-добре да се даде детето на училище? Как да определим готово ли е за това? Какво е необходимо да може да прави и какво трябва да оставим за училището? Как да направим така, че постъпването в училище и адаптацията към него да преминат гладко? В какво трябва да се заключава подготовката за училище?
Тези и множество други въпроси неизбежно възникват в родителите.
И така, нека да започнем по ред.
Не случайно училищното обучение започва на 6-7 години. Ученикът се отличава от детето в предучилищна възраст не само по това какво заведение посещава всеки ден (училище или детска градина). Това е един от преломните моменти в живота на човека и в психологията се нарича „криза на седмата година”. Основното е това, че привичната дейност и статуса вече не могат да удовлетворят повишените потребности на детето. На първо място това е познавателният интерес и желанието да бъде възрастен.
Понятието „готовност за училище” включва:
Интелектуална (или познавателна) готовност. Това е необходимото ниво на развитие на мисленето, вниманието, паметта, готовността на ръката за писане, а също и необходимите учебни умения (броене, четене, писане). Вниманието на родителите, като правило е насочено именно върху нея. На нея са посветени многобройни пособия по книжарниците. Това е наистина много важна страна от училищната готовност. Но тук веднага родителите трябва да бъдат предупредени за възможни грешки.
Не е правилно да се опитвате да преминете с детето предварително програмата за първи клас. С това вие не само няма да му помогнете, но и напротив: доста ще усложните живота му. Първо, ако това, което се учи в час вече му е известно, то интересът към ученето много бързо преминава и на детето просто му става скучно. Ако искате вашето дете да е чувства наистина добре, то по-добре насочете усилията си върху усвояването на способности. Да може уверено да държи химикалка и молив, да рисува стабилни линии (развитие на фината моторика), да има формирани пространствени представи, фонематичен слух (умение правилно да различава звуците в думата), мислене и памет. И ако всичко това бъде развито в съответствие с възрастта, вашето дете много бързо и с интерес ще се научи да пише, чете и смята. Второ: имайте пред вид, че програмата и технологията на преподаване в училище може да се отличава от тази, по която сте го готвили вие. И неправилно (или просто различно) сформираните навици могат да се превърнат в пречка за успешното обучение.
Неумението на детето да чете и пише не е най-голямата трудност, с която може да се сблъска в училище. Това никога няма да се случи, ако то иска да учи и е готово да бъде ученик с всички произтичащи от това плюсове и минуси. В психологията това се нарича „мотивация за учене”. Тя се формира в последните години на предучилищната възраст и означава, че вече играта не е основният, водещ тип дейност, а приятна почивка. Детето е готово да се посвети на ученето. За да проверите дали това е така можете просто да отидете в книжарницата и да предложите на детето да му купите нова химикалка или нещо друго, свързано с ученето или играчка. Какво ще предпочете то? Обърнете внимание и на това как се отнася детето към постъпването си в училище, какво знае за него и какво очаква. Имайте през вид, че положителните или отрицателни очаквания зависят на първо място от вас самите. Какво му разказвате за своите училищни години? Това е много важно. Може да му разкажете например, каква лоша е била вашата учителка в началните класове. Или за това как са ви наказвали, когато сте получавали двойки. Или за това как сте се страхували от по-големите ученици. А може и за това колко е интересно на първите уроци и екскурзии или как вие и до днес сте приятели с вашето другарче по чин. И дори вашият училищен опит да е по-скоро негативен, не бива да предавате това на детето. Все пак то си има своя собствена съдба.
Още един залог за успеха на детето в училище е развитието на неговата воля и самоконтрол. Никога преди на него не му се е налагало да се съсредоточава, запомня, да се „държи в ръце” в течение на 30 минути, час след час. Никога преди неговите действия не са били толкова точно структурирани, с толкова много нови правила, които трябва да спазва. Става ясно, че ако няма развита воля, няма да може да се справи с всичко това.
Последната предпоставка за успешното обучение в училище – това е готовността и умението на детето да общува с връстниците си и възрастните, да навлезе в нов свят на социални отношения. Това общуване вече не е общуването от детската градина или площадката пред блока. Взаимоотношенията вече навлизат в нов етап на развитие. Те стават по-дълбоки и по-съдържателни. Формулата „Който дойде да си играем, той ще бъде мой приятел”, вече престава да работи. Мнението на съучениците става значимо и започва да влияе върху самооценката и представата на детето за самото себе си.
Обикновено към 6-7 годишна възраст горе представените фактори за готовност за училище се формират, както се казва „от само себе си“. Но отчитайки колко много трябва да знае, да може и да разбира бъдещият ученик, става ясно колко е необходимо подготовката му да започне по-отрано. Дали ще го пуснете на детска градина или вие, самостоятелно вкъщи ще се занимавате с него, е ваше право да решите, но имайте пред вид все пак, че може да го научите на повечето неща, но няма как да го научите да работи в група, да изпълнява еднакви за всички изисквания. С тези задачи най-добре ще се справят педагозите в детската градина.
В момента готовността на детето за училище се изследва в първите дни след постъпването му в училище и тя дава ценна информация на учителя и родителя относно уменията на детето. Но истината е, че е добре това да се провежда през пролетта, в годината, в която детето ще постъпи на училище. Времето, с което разполагате до първия учебен ден е достатъчно, за да поработите над областите, в които изостава и уменията, които му липсват.
И още един немаловажен въпрос – изборът на училище. Разбира се вземането на решение за това, къде ще учи детето зависи от ред обстоятелства.
Препоръката на психолога е съвсем проста: в началното училище много, ако не всичко зависи от класния ръководител: той води всички основни предмети, организира училищния живот на децата и е най-значимия човек в живота на малкия ученик. Значи, избирайте не училище, а учител.
Щастлив училищен живот на вашето дете и на вас, заедно с него!
